Всеки минава по нея... Това е тясното, безлично продължение на лъскавия булевард. Неравният, прашен асфалт, очуканият тротоар и премигващата лампа са придобивките на тази улица. две-три стари витрини и няколко отдавна изоставени, а може би забравени къщи - това е тя - улицата на Живота. По нея вървят всички, но техните очила им пречат да се срещнат и тя е все пуста... Единственият и обитател е продавачът на чадъри, присендал в самия край на улицата, подредил грижливо своя букет разноцветни чадъри, избеляващи с всеки изминал ден Неговата стока обаче не е за продан... Той всъщност я подарява, но никой никога не се спира, за да попита и да получи своя пъстър чадър...
И така, улицата на Живота стои все така празна, озвучена единствено от забързаните стъпки на поредния заблуден минувач и тихата въздишка на продaвача на чадъри...
Браво Ванил!
Между другото и мен ме върна в Париж Представих си тези пустеещи улички по които никой не минава, заслепени от красотата на Champs-Elisee. Браво за стихчето Хареса ми макар и да нямаше особена рима! 6 от мен!
За римата-знам,това е едно от малкото ми стихове без рима,но исках да сложа акцент на друго място...
Светльо,аз обожавам френския език и всичко свързано с франция,така че мнението ми те зарадва наистина безкрайно!Благодаря ти!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.