Акацийка видях на тротоара.
Разцъфнала и скромно удивена.
Рекламите неонови ù пречеха
да си почива от света на суетата.
Като деца опитвахме от цветовете ù,
но днес едва ли е възможно?
От стрес и замърсяване на въздуха
тя диша трудно и тревожно!
А цветовете ù се бяха спуснали
като изящни плитки на коса девическа
и ароматите им се разнасяха
по улицата - призрачно-космически.
Но тя бе част от странната хармония
между животни, хора и автомобили,
заграбили свободното пространство,
с предимството, че тук са се родили.
© Симеон Пенчев Все права защищены
Проучванията за шистов газ в Добруджа също ме вълнуват и
съм противник на тяхното извършване!