2 нояб. 2007 г., 11:57

Улици 

  Поэзия
618 0 6
 

Улици

Сладки

Завои

Пътуване

Прибирам се вкъщи

Светът

Надул се е

И се е намръщил

 

А в главата ми

Играе

Студената вълна
Черно-бели снимки

Знамена

Те знаят

Още те помнят

 

Генерацията на умрелите кучета

 

Плачат

Понякога

И аз с тях

И в няколко часа

Музика

И свои поеми

Живеем в островите си

И чакаме

Нещо да се случи

 

Помахай ми

От отсрещния блок

Аз знам какво слушаш

 

Измираме бавно

Последните

Останали

Под ударите

На фалшивото утро

Кажи на боговете

Че утре

Не е бъдеще

Кажи им

Да ни чакат

Готови сме

Ще продължим

Тихата революция

 

...и им кажи

Че ни липсваш

 

30.10.2007 (на Митко Воев)

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Аз също го чувствам така, само дето ти го написа!Спомни си за ония вечери с песните на Нова Генерация!!!
  • !!!!!!!!!
    "Ние сме завинаги нова генерация
    със кървящи от мъка
    и болка очи.
    Знаем, че за нас
    няма компенсация
    и повръщаме върху надеждата
    за по-добрите дни."

    ...който е светец по професия...

    Благодаря на всички,които виждат отвъд...!!!
    И най-вече на теб,Декстър...10х!!!
  • Тихата революция на Воев... Хубав, силен текст, Декс! Хенри
  • Кажи на боговете,че няма утре...няма и вчера.
    "Защото в днешния ми ден ме няма?" ...
  • Много силен стих ,много емоция си вложил в него !!!
  • Много ме развълнува!
    Разплака ме това посвещение.
    С много обич.
Предложения
: ??:??