По мокрите улици на малкия град

аз се разхождах, когато бях млад,

няма ги вече мокрите улици из града,

той потъна на дъното на глада.

Когато слънцето сутрин изгрееше,

из улиците се юнашка песен пееше,

а натрупаше ли сняг през зимата страшна,

и нощта се чуваше с тишината ужасна.

Днес улиците не са същите както преди,

нежеланата самота им жестоко навреди,

не са вече улиците от едно време,

а за поправка – на хората не им дреме.

Улиците дълги, широки и пространни,

днес ни станаха много странни,

в тях се слива тъгата и тишината,

вече не им е нужна ширината.

Прощават ни греховете случайни

и оставените рани по тях трайни,

надяват се в завръщането на детски глас,

за да ги заведат пак на учебен клас.