Улиците на мечтите

Във приказния ден вървя сама

по улиците на мечтите.              

Отсреща някой махна ми с ръка,

но профучаха в миг  колите.

Не те откривам, няма те в града,

а мислите ми романтично

рисуват ми красив букет цветя

и сякаш всичко е различно.

А може би си вече остарял,

не си красив като тогава,

но знай, за мен часовникът е спрял

и само споменът остава.

Дойдох във приказния слънчев град

и искам да те срещна, видя,

за мен ще бъдеш пак красив и млад,

и вярвам, че ще те открия!

             Мария Мустакерска