Във приказния ден вървя сама
по улиците на мечтите.
Отсреща някой махна ми с ръка,
но профучаха в миг колите.
Не те откривам, няма те в града,
а мислите ми романтично
рисуват ми красив букет цветя
и сякаш всичко е различно.
А може би си вече остарял,
не си красив като тогава,
но знай, за мен часовникът е спрял
и само споменът остава. ...