12 авг. 2018 г., 02:13

Ума ми взел, но обич Бог ми дал.... 

  Поэзия » Другая
907 12 27

Въртят се дните, като листове принтирани,
със две лица и кой добър, кой лош
и всеки стих със миг отложено умиране,
купува времето. За час по грош.

 

Въртят се нощите – безсъници, желания
и тиха лудост прави те поет.
Звездите все са на въздишка разстояние,
часовникът ти спира – на без пет...

 

Въртят се хората и явно са нормални те,
душите си продаващи, без жал.
И мислят: Поетеса? Значи малко чалната...
Ума ми взел, но обич Бог ми дал...

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??