Умението да не плачем

22 февр. 2020 г., 18:04 5 лет назад

Поэзия

5.0 / 20

753 11 34

Една нахална дама ми отне бащата.
Отмъкна го от мъничките ми ръчички.
Бях чувала, така въртяла се земята -
въртяла се, докато ти отнемат всичко.
Но нищо, чедо! - каза баба. - Ще се справиш.
Един баща какво пък толкоз. Ще ти мине.
То с времето се появяват разни травми.
Най-важното било сега да бъдем силни.
И слушах често този виц да го разказват.
В семейството, по всякакъв възможен начин.
Но всеки се стараеше все пак да спазва
условието на финала да не плаче. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Ако желанията се сбъдваха лесно
Новый год

Сегодня, значит, новый год. Кто знает что нам дальше ждёт? Вокруг солнца новый поворот. Сегодня праз...
Прощание 1978

С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
Мертвые 1983

Не знали, что им завтра умирать. Не знали, что их кончилась дорога. Что будут в землю-матушку лежать...

Ещё произведения »