Умението да не плачем
Една нахална дама ми отне бащата.
Отмъкна го от мъничките ми ръчички.
Бях чувала, така въртяла се земята -
въртяла се, докато ти отнемат всичко.
Но нищо, чедо! - каза баба. - Ще се справиш.
Един баща какво пък толкоз. Ще ти мине.
То с времето се появяват разни травми.
Най-важното било сега да бъдем силни.
И слушах често този виц да го разказват.
В семейството, по всякакъв възможен начин.
Но всеки се стараеше все пак да спазва
условието на финала да не плаче.
Аз също спазвах правилото май до трийсет.
Годините какво са, ако просто чакаш,
баща ти да се върне някой ден, да каже:
Той вицът свърши вече, дъще. Поплачи си.
© Силвия Илиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря ти, Христо.
-
Много хубаво! Поздрав, Силве!
-
Благодаря Ви, Гале и Смут! Думите Ви значат много.
-
Никога не съм разбирала кому е нужно това "не плачи" и защо?!
Добре, че живота учи на по-практични неща...
Има наистина нужда и от такива стихове! Поздрав! -
Мисля си, че си успяла да превърнеш това съдбовно изпитание от липса,болка, тъга и очакване за промяна в творчество – дълбоко, човешко и истинско. Имам предвид и някои твои разкази, в които говориш за същата липса, с която си израснала. Може би това е смисъла на изпитанията – да не приемаме ролята на жертва, а да ги преобразяваме в нещо добро (колкото и да изглежда като клише от теориите за позитивизъм).
-
Благодаря ти много, Ангелче🌷.
-
Благодаря ти много, Бени. За мен е чест ❤!
Гавраил, благодаря ти от сърце. Приятели, радвам се да Ви видя тук на този хубав български празник.
Нека да използвам и случая да се извиня на всички, които някога волно или неволно съм обидила. Да поискам прошка - трудно като че ли намирам време за това, но се надявам по-скоро да живея така, че да мога погледна в очите хората, от които я искам. Още веднъж Ви благодаря от сърце. -
Силно въздействие.Усетих болката!
-
Толкова истинска, силно въздействаща поезия! Поздравявам те, Силве! И те прегръщам!
-
Благодаря Ви, Лидия и Юри!
-
Хубаво стихотворение! Е, да случва се..., човешко е..., но боли...
-
Хубаво е, тъжно и хубаво.
-
Благодаря ти, Краси!
Благодаря Цвети! -
Много ми хареса, Силве! Вълнуващ стих!
-
Това умение е нечовешко и ако не можеш да заплачеш - усмихни се, това е още по-нечовешко, но помага. Поздравления за човешката поезия, Силве!
-
Здравей Стойчо, колко е хубаво, че си тук. Благодаря за споделеното.
-
Тъгата е част от волята за превъзмогване.
-
Благодаря ти Самовила 🌷!
Рени, каква хубава изненада, прегръдки! Сълзите нека са пречистване, за да остане по-хубавата част от нас.
Светле ❤ ... Благодаря ти! -
О, Силвенце... ❤
Така ме натъжи... -
Каквото и да напишеш - правиш го добре! Каквото и да изплачеш - все някъде с твоята сълза ще стнат две, Силве!
-
Силно
-
Благодаря Ви, мили приятели! Благодаря за любими. Ирен, Марианче, Меги, Петър, Иржи, Ирина!
Имам афинитет към жени с името Ирина.
Иржи, развълнува ме дълбоко.
Не знам Ире и аз същите две неща се запитах.
Сърдечни поздрави и благодарности. -
И тогава ще се отприщи бент. Дано да не си усвоила умението да не плачеш...
-
И аз обичам да те чета. Наистина.
-
На такова произведение се мълчи...Силно от първата до последната дума, Силве! Иска ми се много да кажа, а ми се плаче и не защото аз съм го преживяла, а мое много близко същество.....
-
Силви ♥
-
Благодаря Ви момичета!
-
Трябва, трябва и такива стихове. С музите не се спори.
-
Пиши, пиши. Ние те четем 💐🌸
-
Не са ужасни, просто нещата от живота. Пишеш, отърсваш се и политаш. Това е.
-
И аз ви прегръщам, не трябва да качвам такива стихотворения, знам. Ужасни са. Прегръщам Ви! Ще си потърся нещо по-забавно из мен.
-
Прегръщам те, Силвенце! Усмихни се! Такива "хора" -такива "вицове"...
-
Oх..Силве...💐
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Разбирам те, Plevel!
Хубава вечер!