Умира Чернокосата
Вик, трясък, предсмъртна агония,
зов безмълвен в тъмното кънти,
надежда имаше, а после прогони я,
писък болезнен тишината строши.
„Чернокосата, Чернокосата умира!"
- извика от нейде неземен глас -
„Кърви, самотна е, бавно изстива,
до утре няма да е между нас!"
Никой на думите не отговори
и Чернокосата пак си стоеше сама,
молитвите бавно и тихо повтори, ...