emo2 (Емил Стоянов)
236 750
10 июн. 2015 г., 19:47

Умира ли в очите ти любов 

  Поэзия » Любовная
579 0 8

 

УМИРА ЛИ В ОЧИТЕ ТИ ЛЮБОВ

 

 

Умира ли в очите ти любов?
Потъпкваш ли с нозете чувствата,
които някога ти завещах
и без които всичко ми е пусто?

 

Оставих ги във твоите ръце

и наивно смятал съм тогава,
че ще ги приютиш до своето сърце.
Отдавна моето е рана!

 

Отдавна сам си изкопах

трапа, във който да полегна…
И кръста сам си изковах.
Една сълза пролях…Последна!

 

Една сълза пролях

и напоих градината на грешните.
И тя разцъфна от пръста
и ме погали с бялото на вишните.

 

Отивам си. През рамо се обръщам.

Дори не ме изпращаш с поглед
Красива си… и толкова щастлива…
Бъди свободна в своя полет.

 

Отивам си! Но този път завинаги.

Оформих си последната квартира.
Вземах си няколко цигари,
налях в едно шишенце и ракия.

 

Е, сбогом! Може би понякога

ще слагаш някой цвете на могилата…
А може би… А може би там някога
ще бъдем пак и пак ще се обичаме!

© Емил Стоянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви приятели. Радвам се, че поезията ми ви е докоснала.
  • Не веднъж съм казвал, че когато сме тъжни пишем най-добре! Защото точно тогава всичко излиза от душата и можеш да разплачеш всеки който го прочете! Не бих могъл да копирам каквото и да е от стихотворението, защото всеки ред е писан от сърце и по-добре не мисля, че може да се получи! Поздравления, Емо! Може би съм чел малко, но мисля, че тази поезия е една от най-добрите които съм виждал! Гледай само напред и продължавай в същия дух!
  • Емо, пак си ги подредил едни...Трагични,трагични...Ще изпуша и аз една цигара с теб!
  • Тъжен, меланхоличен и докосващ стих.
    Аз също съм на мнение,че тъжната поезия
    сякаш е някак по-докосваща, някак извираща
    от дълбините на душата.
    Поздрави, много ми хареса!
  • Радвам се за теб Емо и знам, че тъжната поезия идва някак право от сърцето...т.е. изстрадана е! Но пък е добре понякога да вкарваме и по някоя весела нотка
    Поздрави и усмихната вечер
  • Благодаря Ви за хубавите думи момичета. Чест е за мен.
    Раде, стихото няма общо с реалността в която се намирам. Аз съм един перманентно щастлив човек, но обичам тъжната поезия. Да ме удря право в сърцето. А иначе много се радвам, че написаното е стигнало до теб.
    Рени, благодаря ти, че ме четеш мила. Винаги се радвам когато ме посещаваш на страничката ми.
    Бъдете щастливи момичета.
  • Емо, удоволствие е за мен отново да прочета твой стих! Знаеш, че харесвам много твоята поезия - Сърдечен поздрав, Емо!!
  • Натъжи ме твоя стих Емо!
    „Умира ли в очите ти любов?”...надявам се, че не! И както си казал в последния ред ...„ще бъдем пак и пак ще се обичаме!”...дано да се обичате, но...понякога е трудно да се възроди любовта!
    Силни думи, силен стих! Харесах...и то много!
Предложения
: ??:??