20 февр. 2020 г., 18:59

Умира се 

  Поэзия » Любовная
1323 3 10

Умира се от мъка, Господи, 
умира се...
Недей ги слуша младите, 
че времето лекува!
Не ми разказвай птиците, 
че връщат се
и че гнезда ще свият с още повече любов...

 

Умира се...
И не за ден -
за цялото безвремие
на вечността в космическа пустиня,
разрязваща като трион сърцето както бие
гневно, учестено -
като в утроба мъртва,
докато душата жива не изгние.

 

Недей ги слуша! 
Изгревът се раждал преоткрит.
...Но болката е старата 
и става по-могъща -
от черепа, 
през лакътя, 
до малкият ми пръст...

 

И призоваваш да удари гръм, 
и да се свършва.
И да заспи душата изнурена во веков -
спокойна, 
равнодушна под покров...
Защото се умира от любов.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??