Умиращи огньове
Огньовете съблякоха си дрехите,
накъсаха последната си риза,
разхвърлиха измислените трепети -
искрацата - тя гасне полужива.
Настъпи хлад и студ в безчестие,
и тъмнината вледени ме цяла,
сега се влача бедно в полумрака,
за сетен път... съм оцеляла.
Сега е тихо... и смирено,
оглозгано, до кръв стаено,
сега живея нейде във безвремие,
това е моето, не твоето спасение.
Смирена съм, нещастието е цяло,
заело образа си в криво огледало,
оплита ме в дантела от двуличие
и свободата ми е вече ничия.
Огньовете съблякоха си дрехите,
умряха от наивното мълчание,
но днес те кладата създадоха,
за нея аз и ти сме... подаяние.
© Силвия Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Толкова силно...чак пари.
Сега е тихо... и смирено,
оглозгано, до кръв стаено,
Поздрави за стиха,за твоята магия и прекрасен талант. -
Възхитен съм!!!Адски е силно!!!
-
Огньовете съблякоха си дрехите,
умряха от наивното мълчание,
но днес те кладата създадоха,
за нея аз и ти сме... подаяние.
Много силен стих, Силве! -
Силен стих, Силви! Много силен!!!
-
Ох, забиващо силно е, поздравления, Силви!!!
Поезия е!!!Честит празник!!! -
но днес те кладата създадоха,
за нея аз и ти сме... подаяние.
!
Поздрав~! -
"Огньовете съблякоха си дрехите,
умряха от наивното мълчание,
но днес те кладата създадоха,
за нея аз и ти сме... подаяние."
!!!
Поздравления за силния стих, Сенни!!! -
Много вълнуващо и впечатляващо!
и какъв финал...тъжен...тъжен.
с обич, Силвия. много ми хареса. -
"Дантела от двуличие"Много добре пишеш!Дерзай!
-
Сега е тихо... и смирено,
оглозгано, до кръв стаено,
сега живея нейде във безвремие,
това е моето, не твоето спасение.
!!!!
Много силно...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
умряха от наивното мълчание,
но днес те кладата създадоха,
за нея аз и ти сме... подаяние.''
Е,нямам думи просто...много силно!!!