Умора

13 мая 2010 г., 20:48

Поэзия » Другая

919 0 3

Една нечакана, убийствена умора

спира волния размах на птичите криле.

Може би е скрит във нея страх от хората

и копнеж по недостигнатите върхове.

Прекъснат полетът е още преди изгрев,

бездънното небе е пълно със сълзи.

Изгубва се мечтаната следа от порив

и радост няма – а е едва призори.

Несетно като пламък тих на вятъра

гасне споменът за романтичните места.

Оловни облаци държат без дъх простора

на миг размах преди финалната черта.

jelyuena (Елена Желева)

2010-05-16T09:40:34+03:00

Ангеле, постоянно си припявам:
"- Как си ти, как си ти?
- Все едно и също правя...
- Как си ти?
- Зле съм, но ще се оправя..."

Ангеле, Водолея, Селвер, благодаря, че съпреживяхте.
vodoleia (Мария)

2010-05-14T08:30:41+03:00

Поздравления! Усетих мъката, усещането за безнадеждност... много е искрено!
ivanleko91 (Ангел Колев)

2010-05-13T21:19:14+03:00

Надвий тази тъжна умора (по-лесно е да се каже - права си и Слънцето отново ще бъде на мястото си... високо горе...
Познато ми e това чувство...преболедува се...
Много хубав стих!
Привет, Елена!