Умората - тя...
Уморих се да бъда отричана,
неразбрана, сама, необичана...
Умори се и ти да си същият -
моят свят, моят бог - вездесъщият...
Тръгваш бавно, останал последният -
най-красив, най-любим, ненагледният...
Аз оставам онази страхотната -
симпатичната, тъжно-самотната.
И битува в деня ми умората,
липсва вярата, рухва опората.
Моят свят, мойто нощно будуване ...