Момчето е ужасно уморено.
Да ходи срещу вятъра на думите.
Да моли от любовни въжделения,
за обич, огладнял до лудост...
Но рухна отведнъж. Като грамада.
Сълзите тъй разкаляха от мъка,
че туй сърце, дори да бе от камък,
пак щеше да пролее малко кръв...
Ала уви, момчето ще издъхне.
Напразно. От лъжи и безлюбовие.
Светът съвсем за кратко ще замлъкне
и ще прекръсти тялото му в спомен... ...