Уморените коне ги убиват, нали?
Не, няма сълзи, дъжд не вали,
само тук, в сърцето тежи,
от измами, лъжи.
Уморените коне ги убиват, нали?
Само моля, нека не боли,
че болката е начало на всяка утеха,
голотата прикрила, без дрехи.
Уморените коне ги убиват, нали,
уморени не сме ли били?
Но не ми говорете за смърт,
мрака познава не само слепият кърт.
И смъртта не е ли измама,
като че смърт в живота ни няма?!
Но има сълзи. Да, боли...
Уморените коне ги убиват, нали!
© Димитър Станчев Все права защищены
Аплодисменти!