24 нояб. 2018 г., 17:21

Уморените хора 

  Поэзия
422 2 4

Маршируват край мен уморените хора.
Какви божества?
Образ?
Подобие?
Добитък…
Добитък!
Ни на дявол,
ни Божии!
На кого?
На кого?
На кого да се молиш?
Маршируват край мен уморените хора.
Има ли Бог?
Има ли…,
Боже???
Маршируват във мен страшните мисли,
че всичко е нищо…
Всичко е нищо!

© Кольо Колев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не виждам аз прозрения тук.
    Само разочарования...много...
  • Напомня "Септември" по своите социални прозрения...
  • И само кръвта ни пренася от живот към живота.
    Яйце птицата снася.Има ли смърт след Голгота?!
    Силата е в търсене на отговори.
    Въпросите са пътят към тях.
    Хубаво екзистенциално послание!
    Поздравления,Кольо!
  • Силно!
Предложения
: ??:??