УМОРЕНИТЕ КОНЕ ГИ УБИВАТ
Не усетих есента
как донесе тъгата
и, без сили останали,
как повяхват листата
(уж жълтото било на лятото цвят?…)
капят милите – плаче без сълзи моят свят.
Пред очите ми свърши
безтегловното време.
Голи клоните тракат –
язди вятър без стреме
и с вихрушка отвява от душата страстта… ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.