Бавно вървя из Стария град, покрай мене минават някакви хора, калдъръмите прашни глухо кънтят и сякаш усещат мойта умора. Да! Уморих се да се боря със призраци, да бъда винаги силна и смела. Уморих се да ходя по прашните улици и да твърдя, че глава пред нищо не бих свела. Искам поне за миг да покажа, че всъщност съм слаба и крехка и само с поглед аз да докажа, че имам нужда от любов и подкрепа. Че имам нужда от мъничко нежност, да ме чувстват само за миг уязвима, а после пак да изправя главата си с гордост и да се правя на силна и недостижима.
Браво, Миме! Много ми харесва! Дано следващия път, разхождайки се из Стария град, улиците радостно да звънят под нозете ти, защото там е толкова красиво!
Пленяващ и искрен стих за това което си ти.
Запази силите си,ако трябва поспри и се
загледай в лъчистата пътека на залязващото слънце над
Стария град.
Все пак трябва да имаш сили за да отвориш очите си когато
момента настъпи.
Поредния персонаж който приемам за реален.
Трогателно откровение!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.