ellina (Лекса Джорджис)
60 47
3 июн. 2009 г., 11:45

Уморих се 

  Поэзия
577 0 4

Уморих се да бъда сама,

захвърлена в ъгъла на тъмната стая.

Уморих се да бъда добра,

но презряна в живота от всеки накрая.

 

Обичам силно - до болка,

за да чувствам,  че съществувам.

И мразя силно - до болка.

Лицемерно с хора общувам.

 

Живеейки славно, убивах -

чувствата и хората дори.

Умирайки бавно, разбирах -

колко много изгубих, уви!

 

Днес плача в стаята - във ъгъла,

защото осъзнах, какво и загубих.

Постилах с рози пътя към пъкъла,

не знаейки след себе си какво оставих.

 

Студ и празнота царят над мен,

удобно настанени във душата.

Агонизирам всеки час и ден,

но пак се примирявам със съдбата.

 

В началото на пътя аз избрах.

Сега плащам данък за грешките.

Животът е като игра на шах,

първи си отиват пешките.

 

Пешки в разиграването мое

бяха щастието и любовта.

Сега се примирявам с битието свое.

Ще продължавам да се валям във калта...

© Лекса Джорджис Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??