Уморих се да прося любов
по незнайните спирки и гари.
Вече стигнах студения ров,
изкопаната пръст с хлад ме пари.
Уморих се да бъда добър -
да раздавам сърцето си клето.
В тяло-клетка до своята смърт
в мен живее затворник детето.
Уморих се да срещам очи
обещаващи топла неверност.
И от тях отразени лъчи
да прорязват в душата каверни.
Уморих се да бъда любов.
Нека бог ми прости, че не мога.
Този свят безнадеждно суров
ми оставя в наследство тревога.
© Младен Мисана Все права защищены
Даниел Меразчиев /Секси Пич/. Призовавам те за пръв и последен път да спреш да нарушаваш правилата на сайта и да висиш в полетата ми за коментар, говорейки гадости по мой адрес. Ако не се съобразиш с молбата ми, ще се отнеса до ръководството на сайт Откровения и ще го сезирам за твоя случай. Тогава може и повече да не успееш да регистрираш в този сайт нов ник. Добре си помисли. Не говоря празни приказки. Но ти решаваш.