Уморих се...
Уморих все да крача...
една напред и две назад.
До кога ще продължава
и от нещо да е мрак.
Навънка пролет пукна,
дървета цъфтят...
Сред трева зелена,
цветчета пак растат.
Уморих се да е сиво,
даже безнадеждно.
Пролетта дошла е,
искам да е свежо.
В Бога не вярвам,
на кого да се моля.
Сили да черпя...
отново в неволя...
Искам да е пролет,
истинска, красива.
Душа да радва...
с аромат да опива.
© Лилия Нейкова Все права защищены