13 мар. 2016 г., 23:12

Унес под черницата 

  Поэзия
593 2 8

На бързея по къдрите пенливи,
до плитките зелени на върбите,
под сянката на цъфналите сливи
и в приказния унес на игрите... 

 

Пред миглите свенливи на момиче,
на баба до престилката протрита,
познах на стария обор кирпича
и карах тор с количката пробита... 

 

Сред хаоса на "искам, ала нямам",
с печалната усмивка на тъгата,
на босо върху ръжената слама,
по юлската жарава в жарко лято... 

 

След топката от кърпени парцали
по равните ливади на полето –
до стрес износих вехтите сандали
и мляко пих направо от котлето...

 

Отминаха под старата черница
на детството ми дните златокоси!...
Отгледа ме една добра светица,
в сърцето си която все ще нося!

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??