Унгарската пуста

8 мар. 2012 г., 15:40

Поэзия » Другая

552 0 2

„Пустата – самотата унгарска....”

Ищван Шинка

Невъзможно равна се простира

Пустата – самотна и трагична.

Раменете на Небето я подпират

да не се разлее безгранично.

Литва там свободният ни Дух

и на воля разговаря със звездите.

За баналности житейски глух,

във Всемира рее се и скита.

Пустата – сестрата на Скръбта -

се раздира в хиляди копнежи

и от тая безпределна пустота

ненадейно се процежда нежност.

Вятърът единствен пее там

тъй протяжно, че запалва здрача.

Пустата жена е също, знам.

За любимия си нощем тайно плаче...