16 нояб. 2007 г., 12:09

Untitled 

  Поэзия
730 0 6
Защо не си при мен?
Защо не дишаш вече?
Защо празен е всеки ден?
Защо си толкова далече?
Истината е по-пълна и необорима
от всякога...
И болката, която живее в мен,
понякога
иска да крещи,
иска да се храни с моите мечти.
Протягам ръце,
а теб те няма... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Завинаги Все права защищены

Предложения
: ??:??