Когато дъждът те настигне

                       и емоцията те задави,

                       светлината и мракът

                       се блъскат в представи.

                       Всъщност, нищо не е черно и бяло,

                       двете половини на едно цяло!

                       Позволих си да приема това предложение,

                       бягайки от терзания и поведение.

                       Това е късметът, кълбо от прежда

                        - вълна, конци и надежда.

                       На какво ще заложиш тогава,

                       да лежиш скромен във вечността

                       или да скачаш, уповаване на преходността?