Къде ще започне войната -
аз избирам и всички жертви,
и в главата съм на всяка,
единиците да са непотребни.
Въжето за бесилки сложете,
да има в тях доза страх,
не искам предателство от поети,
не искам от журналистите смях!
Цели армии от коли и заводи,
една дълга река от много човеци,
и ако един призрак тук броди,
тогава вие границите махнете!
На нас не ни трябват облаги,
а всичко, що не се купува с пари,
на везните душата си слагам,
за да видим и тя колко тежи.
И ако нещо след назе остане -
значи все пак спечелили сме войната,
и след разрушенията странни,
аз пак ще управлявам страната!
© Христо Андонов Все права защищены