Провокирано от Абориген! Або, време беше!!!
Гламосан с дирник понасинен,
нанагор по селските сукаци,
от буля Циловица оризилен,
ей го Цило, сплита краци!
Мисли мъдри бъкат из главуту,
тъй немой да гу напади,
булята, ут домъ на бащуту,
чи не мой ли да поразсъди.
М... то човещина й, сал да съ поотпуснеш,
м она нейното си знае, да съ сръди,
га че, мажко е... да й се неначудиш.
Ливадуту нема да избега,
на заран че я окоси,
на пиеньето нема да наблега.
Пуф, дръта глава, трудно носи.
Сви се Цило у трънако,
поразтръка малце кокальете,
съмналото некак да дочека,
... и на Буля Циловица,
да поотминат ядовете!
© Татяна Все права защищены