Уроци по сценично майсторство - Грим
Уроци по сценично майсторство
............................................................
Грим
Какво не сме си казали за маските?
Те носят перманентно нечий грим:
герой, пират, любовник, пилигрим...
Животът вечно търси под окраските
човешкото и не дотам човешкото,
сравнявайки постъпките ни с дим.
Безропотно потъваме в земята.
Нима налага се и нам да спим?
Играе ни се в днешната пиеса -
не точно лоша, ала (все пак!) главна роля,
и с нова маска някак ще се наградим.
Щом хлопнат се на сцената завесите,
ще се прекръстим. Цветовете ще свалим,
опитвайки се да намерим кой да ни погали.
Е, време ни остава колкото да се простим.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Много ми хареса! Прекрасно би било без маска и грим, но трудно се живее така.Самият живот изисква от нас да сме актьори.
-
Благодаря:
така е в зимната пиеса-
все някога ще имаме
щастлив и топъл край
но иска ми се нещо повече от пролет
по-топло от усмихнат стих
по-весело от песничка
с раздърпан и задъхан словоред
наскитай се и се върни
аз искам да прегърна Теб! -
Най-добрите артисти тогава са жените! Ставаме поне един час преди мъжете, за да се гримираме, напарфюмираме оправим косите, преди да излезем на сцената Живот. Ами маските, които носим по цял ден? Понякога и у дома не ги сваляме. Замислям се по колко роли играем дневно. На любовница и то каква, на добра приятелка, на майка, съпруга, колежка...А истински ли сме или влизаме в роля според случая? Колко е хубаво, когато вечер сваляме грима, да ни харесат и такива, каквито сме, без грим и роли и да има кой да ни погали и обича. Истински щастлив е този, който успее да изиграе себе си във всяка една от ролите. А ако умее и малко да режисира, филмът би бил наистина интересен! Артистите?! Та нали всички сме артисти. Само дано ни остане време да се поклоним...и да благодарим...преди да паднат завесите. Всички гримове и всички роли...дано не е само маскарад. И дано всеки получи Оскар за цялостно творчесто. Тогава има смъсъл да играем до последния си дъх своята главна роля!!!
-
-
Маските, поне на професионалните артисти винаги падат, Сиси и тогава остава въпросът: обичат ли ги заради ролята, която играят в пиесата или заради самите тях? Искат ли да живеят, по точно имат ли сили да живеят живот, различен от онзи, който водят на сцената или славата така ги е обвързаля, че най-накрая, осъзнавайки се, ако изобщо се стигне до осъзнаване, ще имат време колкото да се простят с близките си...
-
И на мен ми е интересно, какво ще се случи ако паднат маските...
-
" Играе ни се в днешната пиеса..."
Браво, Лина! -
Благодаря, Маги!
-
абсолютно...съм съгласна от първия до
последния ред, мила Светлана...
най-сърдечно.. -
Благодаря, Чоно!
-
Благодаря,Ласка-угаснат ли прожекторите актьорите свалят сценичните маски и се превръщат в герои от пиесата Живот-също като останалите
-
какво ли би било ако всички са без маски и грим
Поздрав! -
Благодаря, Вили!
-
Поздрави!Wali/Виолета Томова/
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
