Дойдох си. И след мене заваля.
Отприщиха се всичките потопи.
Не се научих кротко да боля
и да приемам Бога за утопия.
Мъжете ми превиваха глави
под кръста на тъй страшното „Обичам!”.
Така и не научиха (уви...),
че няма второ кацане на птиче.
И криеха безсмъртния си страх
в удобната качулка на палача.
Пред никого така и не посмях
от слабост, тъй по женски, да заплача. ...