Обичаме ли и обичани ли сме,
повече не очакваме, не искаме.
Не се питаме защо сме родени,
защо под земята утре ще гнием.
Само миг и вечност е човекът.
Искра – в тленност приземена.
Пулсира в нея и светлее Духът,
тялото гние, не гасне пламъкът.
Духът е светлина сияйнобяла.
Слънце незалязващо в душата.
Пътепоказател в друг що да диря?
Светликът в ума ми осветява Пътя.
Зевс, Исус, Аллах, Буда – Духът
е сиянието на жарава негаснеща.
Лавата – застинала в пръст и вода,
прегърне ли семе, живот се ражда.
Виждам в огъня отражението свое.
Любя въздуха, сливам се с водата.
За много кратко съм тука, за Бога.
Да науча урока без думи да обичам?
Самадхи
© Гюлсер Мазлум Все права защищены