Усещай ме!
с прохладата вечерна,
от утринния полъх нося хлад,
виждам те отвън и дори не смея,
да нахлуя с нощния, прекрасен аромат.
Ще вляза тихо само да долея,
още малко доза искрен смях,
от мъката ти после ще отлея,
надълбоко ще заровя този грях.
И когато пак ти стане много тежко,
ще пристигам - теб да ободря,
душата с пръсти ще докосвам нежно ...