юни 2013 Румяна Славова
Усещам завистта ви -
пълзи по гърба ми!
Вериги окачва на нозете.
Те спъват ме по земния ми път!
В черна дупка
губя ориентация!
В безтегловност
спира ми дъхът!
Усещам завистта ви -
дълбае ми в стомаха!
Без сили ме оставя
и завлича ме в калта!
Онемяла от безверие
късам със късмета си -
той завист не обича...
Усещам завистта ви -
преобръща ми посоките!
В улица задънена ме води!
Отсича ми крилата
още във зародиш...
Но поставя ми рога
и по-черна от катран ме прави!
Усещам завистта ви -
замъглява ми очите!
В главата ми е тъмен тътен...
А тя сочи ме със пръст
и се кикоти!
Моите слабости
са нейната храна!
Усещам завистта ви -
в ушите ми пищи!
Нарича ме
със грозни прозвища...
Но горчивите ви мисли
пишат по небето
само ваш'те имена!
... повдигам глава
и се изправям!
Силен е,
който поваля...
Но по-силен е,
който пак се изправя!
© Румяна Славова Все права защищены