Случайно усетих
плахия полъх
на нежния бриз
от морето,
с наслада очите
бавно притворих,
погали дори
и лицето.
По устните мина,
докосна устата -
гърдите
с ласка греховна,
палаво стигна
чак до бедрата,
предизвика
миг безтегловност.
Замина си тихо,
както пристигна,
соления дъх
ми остави,
някъде в мене
болка изригна...
Най-нежния бриз
не забравих.
© Валка Все права защищены
не забравих."
Затова си такава прекрасна...не забравяш нежните неща..