20 янв. 2010 г., 23:23
Всяка вечер, при залез слънце,
очите ти всичко ми казват.
По устните ми див мед оставяш -
опияняващо ароматен.
И тръпчив.
В приказен свят ме пренасяш -
бяла приказка без начало и край.
Нощем, когато целият свят сънува,
аз будувам
със спомените за теб.
Живееш в мен тъй крехко…
Свое място в сърцето ми имаш - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация