Тази сутрин откъснах кокиче.
Взех го в шепа, дъхът ми замря.
Ето, жив съм, жив и щастлив съм,
че усещам как слънце земята загря.
И долавям как пулсът ми бие
като в ритъм на празничен химн.
От тръби оглушена, душата ми пее,
пее песен за създателя мним.
Как се случва, че всичко повтаря се,
та с надежда очакваш деня?
Ден за ново пробуждане, за възраждане,
ден, осеян с уханни цветя. ...