Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
27 дек. 2007 г., 19:04

усещане за щастие 

  Поэзия » Философская
1149 0 26
С еднаквост те крещях и премълчавах
със равнозначното усещане за щастие.
Удавях те в очите си, за да изплувам
из себе си, пречистена в доверие.
Задъхвах се в бленувани видения,
очаквайки да ме достигне мисълта ти.
Изскубвах корените на съмненията,
че аз не съм... не съм в съня ти.
Тогава утрото отваряше очите,
залепнали от цветните нюанси,
и вятърът замръзваше в косите,
целувайки ме с устни безпристрастни.
В изгубеното слънце зад мъглите,
пустеещи от сиво безлюбовно време,
те търсех - да те извая от мечтите,
наричайки те със слънчевото име...
Разбираш ли, че щастие не съществува,
ако не го отгледаш вътре в себе си.
Дори един да е... напълно е достатъчно,
да те нарича "слънце" на мечтите си.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??