3 янв. 2017 г., 15:09

Усещането ми... 

  Поэзия » Свободный стих
362 1 5

Усещането ми...

 

Има дни, в които изглежда,

че всички цветя увяхват,

че нищо не може и не иска

да излезе от сърцето,

че нещата не се случват

естествено или пък изобщо,

че не са логични и реални,

че нелогичното е логично

и логичното - нелогично

рационалното - безумно

и безумното - нерационално 

и няколко пъти обратното,

че всичко е объркано

че съжалението и болката

ни заобикалят, за да ни прегърнат

и превърнат във вечно страдание...

Тогава си затварям очите...

и осъзнавам, че сълзите

са истинското нещо, това

което в тях излиза от душата ни,

за да потърси лицето, сърцето,

пътят на към бягството,

а към завръщането...

В този момент, нещо

силно в мен забива 

като камбана, като клавиш,

като струна, като палка,

като мундщук*, като удар

и чувам гласа на някой обичан,

който разбира усещането ми...

 

© Лили Вълчева Все права защищены

* - наустник

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??