9 окт. 2007 г., 10:14

УСЕТ 

  Поэзия
692 0 14
В мене пак завяха ветрове
и студ обви душата ми гореща.
Усещах се отхвърлено дете
и като църква без горящи свещи.
В ума ми се забиваха игли,
а дробовете стягаха въжета.
Усещах колко много ме боли...
Изглеждах здрав и силен общо взето.
И лутах се в посоките във мен
и сам не знаех вярната посока,
и мира нямах всяка нощ и ден,
от студ във мен болеше до жестокост... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
: ??:??