17 авг. 2010 г., 21:30

Усмихнала се 

  Поэзия » Белые стихи
977 0 3




Усмихнала се
на утрото
в очите ти
стоплила
неземното
в тях
добавила
слънчево 
- Обичам те!
разпръскала
искрите
с таен аромат
и
и пробола
мечтите
космически
превела ги
към новия ни свят
и вплела нежност
в косите си
въздигнала те
тайно 
от дълбока несвяст
и забулила
и нощите
и дните ти
но посветила се
вечно
на тях
като
изгонила
другите
- Обичам те!
и сляла се
с добрата ти душа
и посяла
думите
- Заричам се!
и оставила
твоя
жар
към тях...

 

 

© Светлана Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Веси, зарадва ме коментара ти ..и ти благодаря! Пиша каквото ми е на сърцето, тогава, сега , за после....и преди и сега и след ! това,.докато има все още "после", докато съществува "сега"!

    Марина, удоволствие е за мен присъствието ти тук, благодаря ти !

    Прекрасен отговор, portishead- усмихнах се веднага!

  • Очакване
    в обятията
    стиснали
    с длани
    без колебание
    и страдание
    впуснала
    плитки
    от коси
    сплетени
    от розите ми
    следи
    по леглото
    се взира
    само сърцето
    изгарящо
    с капките
    от бодли
    проболи
    с очите
    през
    сълзи
    протекли
    върху
    пръстите
    обгърнали
    и сплели
    се в твоите
    устни
    сега загорели
    в тези
    още пълни
    Зори...
  • Красиво!!!
Предложения
: ??:??