Събуди се денят след сън... и аз.
Цветята ми в саксии се прозяват
и тихичко ми шепнат... както аз,
а утрото усмихва се с лъчите.
Сънувах те с протегнатата длан
как нежно искаш да ме галиш.
В съня ми погледът ти замечтан
ме милваше по голото ми рамо.
Навярно хубав ще е този ден,
щом ти дойде и беше във съня ми,
потрепва цветето пред мен,
докоснато от лейката в ръката ми.
Усмихват се минаващи колите
и тръпнат във очакване листата.
На птиците усмихва се небето
и със лъчи-усмивки събуди се земята!
© Евгения Тодорова Все права защищены