Утрото дойде със светлина,
усмихна се на изгрева и ето,
с грация изящна на сърна
надникна закачливо през пердето.
В леглото си детенце сладко спи,
а коте се е сгушило в краката.
Часовникът ги гледа и мълчи,
тиктака вместо него тишината.
Усмивката разказва за съня,
в който малчуганът е улисан.
Слънчо гъделичка го с лъча.
Котето замърква своя песен.
Потропват на вратата чудеса
които чакат вече да се случат.
Прозявката излиза от съня,
тайни предстоящи да научи.
Усмихнат ден започва да звучи
и птиците запяват закачливо.
Детето сбъдва своите мечти,
с блясъка на слънцето се слива.
© Валентин Йорданов Все права защищены