30 сент. 2007 г., 13:30

Усмивка 

  Поэзия
836 0 3
Усмивка
Живота е низ от усмивки с много радост и много тъга.
Усмихна ли се и ... нещо все се обърква...
Поемам риска, все пак и усмивката грейна,
отсреща като огледало отговори ми друго лице,
продължавам, не спирам и .... надеждата разтуптя моето сърце.
Подавам ръка, отсреща подаде ми друг, породи се нещо...
засмивам се бързо с глас, сълзи, напират в очите ми...
Какво ли ме чака? Усмихвам се с много радост и много тъга.

© Дида Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??