Времето лети и с него аз се движа, летя по необясними пространства.

                        Виждам лилава светлина, обагряща крилата ми. Летя в самота.
                        Tолкова много различни пейзажи ме отварят в пустота...

                        Виждам красотата...

                       Пеперуди, накацали по мене, ме извисяват над земята.

                       Небето се скрило в сърцето, а океана погълнал душата.

                       Птиците пеят за мене, защото те пеят за тези, които летят.

                       А ти, човече, летиш ли в реалността?

                     ТИ вече си реалността и само тя е твое собствено небе.

                      Небесата се отварят и слънцето се усмихва.

                      Усмивкта ТЕ топли в нощта, защото тя е светлината на деня.

                      Ангелите те пазят, когато си в пустота...

                      Затова, усмихни се ти на живота.

                  УСМИХНИ СЕ НА СЪДБАТА СИ, ДОРИ ТОГАВА, КОГАТО ТИ СЕ МРЪЩИ,

                        ЗАЩОТО ЕДНА УСМИВКА МОЖЕ ДА ПРОМЕНИ ЦЯЛА СЪДБА!