Времето лети и с него аз се движа, летя по необясними пространства.
Виждам лилава светлина, обагряща крилата ми. Летя в самота.
Tолкова много различни пейзажи ме отварят в пустота...
Виждам красотата...
Пеперуди, накацали по мене, ме извисяват над земята.
Небето се скрило в сърцето, а океана погълнал душата.
Птиците пеят за мене, защото те пеят за тези, които летят.
А ти, човече, летиш ли в реалността?
ТИ вече си реалността и само тя е твое собствено небе.
Небесата се отварят и слънцето се усмихва.
Усмивкта ТЕ топли в нощта, защото тя е светлината на деня.
Ангелите те пазят, когато си в пустота... ...