Усмивката е вечната действителност.
Едно поле, обсипано с цветя,
простряло се до лентата на нищото.
До хоризонта на една мечта.
Усмивката е моето спасение.
Дълбока, недвулична и добра.
Навярно е монета провидението
и утре ще надникне пак скръбта
като дъждовно притъмнели облаци.
Ще ме обгърне с тиха самота.
Отново ще изглежда невъзможно
да изтърпя дори за миг света. ...