Усмивка на дъга

3 июл. 2009 г., 23:08

Поэзия » Другая

546 0 3

Усмивка на дъга

Отлетя като полъх

лятната буря.

Сънни клепачи отворили,

пръскат се сивите

облаци.

Галеща слънчева

ласка,

ведро отдадена,

избликнали цветове

- светлина.

Окъпани улици,

учудени погледи

на сивите градски

стени.

Поредица покриви,

събудени

от бликнала свежест...

Найлонова зеленина

зейва в улични дупки.

Обезглавени пиедестали,

откраднати фонтани

отново просветват...

Отразени в стъклото

- бетонно студени

гримаси -

опитват да хванат

яркия цвят...

Погледи вперени,

някак просветнали,

в уличен шум

и градска суетня...

Звъннали пъстри

нотки

- усмивка на дъга...

03.05.2009

purko59 (Ангел Веселинов)

2009-07-03T23:25:59+03:00

Хубаво стихотворение, само че вие от Берковица сякаш много говорите. Мисля си, че ако беше по-кратко, щеше да е още по-сладко. Поздрави, земляко!
Fontaine (Димитър Димчев)

2009-07-03T23:10:41+03:00

Много силно стихотворение. Чете се леко, на бризове...
изречена (Мая Попова)

2009-07-03T23:09:00+03:00

приех го лично, благодаря.