KRONOS.1 (Борислав тодоров)
117 500
17 мар. 2017 г., 21:33

Усмивка за сбогом 

  Поэзия » Пародии
618 2 5

Привлечен бях от твоята усмивка,

добре прикрита с лицемерие и суета,

раздаваше на всички ни любов като пчеличка,

а просто си избивала комплекс от самота.

 

Доверие ти дадох, голямо като Космоса,

безкрайно вярвах ти, като на звезда,

а ти била си просто дива сврака,

търсеща да си снесе яйцата в чуждите гнезда.

 

Приятелство ти дадох на доверие,

въздигах те в пиедестал, докрай те възхвалявах,

за жалост ти била си просто някаква изгубена жена,

отровна в себе си и търсеща поредното си сексуално забавление.

 

Усмивката ми вече ще я имаш постоянно,

предлагай се, хвали се, величай се,

за мен не струваш нищо вече... знай го,

аз знам кое е стойностно в една жена и кое е... елементарно

 

 

 

© Борислав тодоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Научил си много! Любовта ако беше наука, бих си купила учебник. Поздрави!!!
  • Изстрадал си, но погледни и от добрата страна. Ставаш по-силен и мъдър, пък и от това се раждат страхотни стихове, като този, например. Поздрави! И смело напред!
  • Така е, животът непрекъснато учи. Поздрави!
  • Опознал женската същност знаеш какво да цениш, и какво не. Поздрав!
  • Освен всичко, си бил и много далновиден човек.
Предложения
: ??:??