Усмивки колко рядко виждаш ти,
къде се скриха те, кажи?
Дали животът ни е сив и смръщен,
или печели този, който е намръщен.
И гледаме лица застинали, и няма жокер
от емоции, като след 20 години игра на покер.
Усмивката лесно тя се появява,
способна е и лед да размразява.
Размърдай устните си ти,
усмихни се и някой друг зарази.
И нека този вирус на устата
да ни засегне, както есента - листата.
Ухили се, наслади се на това, че си жив,
макар да нямаш всеки път мотив.
© Евгени Генчев Все права защищены