И носите бетонните си делници,
кафе, цигара, работа, заплата.
А аз съм от щастливите безделници,
с коси от смерч и бури във главата.
А котвата, уж символ на надеждата,
закотвени в панелките си сиви,
в очите на съседи се оглеждате,
аз - в локвите усмихнати накриво.
А сънищата ваши, несънувани,
рисуват с мен усмивки по стъклата.
и без компас в посоки непланувани,
сред бурите опъваме платната. ...