Не, не се плаши! Усмивките умират, а моите успяват едва да се родят. Когато го направят, не дишат, не намират красивата посока на правилния път.
О, не, не се плаши! Наистина умират и себе си погребват в бездънните очи. Изплаших те, прощавай! Усмивките не спират, смъртта им ме ранява. И още си личи...
...и топла печал....без никакви стъпки...дори кървави...къде е...а, готов ли си да видиш...но от него боли...да, но осмисля и ...стъпки...следи...и...усмивки......
и твоите болки за пореден път са преродени в прекрасен стих. стих , който превъзхожда много други публикувани тук. Аз искрено се надявам той да бъде посетен и прочетен от голям брой потребители,защото вярвай ми твоята поезия има свой образ и завладява по един специален свой си начин. За жалост обаче така сформираните групички в сайта на които е разделен той са вглъбени в собственото си его (и на тези около тях) и рядко забелязват подобни "диаманти"
Прекрасен стих , Петя
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.