perfanov (Явор Перфанов)
520 9
15 дек. 2007 г., 23:23

Успех сред слепи 

  Поэзия » Гражданская
945 0 10
Превъзмогнал обиди, униженя и злоба
аз вървя бавно по неравния си път.
Потъвах в блато, за малко бях и в гроба,
но не успях да открия спокойния кът.


Усмихвах се на всички, за да спрат да ме хулят,
насила се мъчих да бъда учтив.
Те не разбраха какъв приятел губят,
а аз губех точки от своя актив.

Не станах заради суетата на други.
Аз заради себе си изправих се сам.

© Явор Перфанов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво!Страхотно е!Много ми хареса!!!
  • Браво!Страхотно е!Много ми хареса!!!

  • Не станах заради суетата на други.
    Аз заради себе си изправих се сам.


    Много сила трябва затова, много! Просто ти се възхищавам!
  • По-някога...

    Понякога живота те хвърля
    и ти променяш мигом посоката
    надолу по стръмната урва,
    за да полетиш пак към високото.

    Понякога живота те грабва,
    захвърля те грубо на бездната в тропота,
    за да разбереш,че няма "Аз трябва!..." -
    върви по Пътя и всичко идва безропотно.

  • Браво!!!
    прекрасен стих, с обич.
  • Забрави хората!Със сигурност и те ще те забравят...това им е в природата.
    Спокойният път започва там,където свършват всички други стъпки,освен твоите...
  • Така се прави, ЕВАЛА БРАТО! И СТРАШНО МИ ХАРЕСА СТИХА ТИ!
  • "Превъзмогнал обиди, униженя и злоба
    аз вървя бавно по неравния си път..."
    Ако си го постигнал наистина, пътят ти ще бъде спокоен.
  • Браво, Явор!
    Поздрав!
  • Браво!!!
Предложения
: ??:??